Когато човек е преминал през трудни моменти в живота си, той се променя, те оставят траен отпечатък в начина на мислене и поведение, но и това силно си личи и се познава по начина на изказ. Да, грубият черен хумор. Труден за разбиране, труден за понасяне. И грубия и директен изказ, често примесен с голяма доза самоирония. Силно характерен и за лекарите и медицинските работници поради естеството им на работа. За останалите сме психопати, някакви несериозно гледащи на живота и личността хора, непукисти за всичко и може би изглеждаме сякаш не търсим възвишени цели, смисъла на живота и тн. Въпроси, на които много отдавна сме намерили отговора. И той не се харесва на мнозина – не търсим смисъла на живота, а го живеем, защото знаем, че утре може и да няма и това е нещо напълно нормално, а и не ни пука ще има ли утре или не, това не го мислим изобщо, защото не зависи от нас. Живеем днес и си следваме целите … и не се взимаме твърде насериозно. Знаем, че сме една прашинка от цялото нещо, от цялата Вселена. Тук сме за кратко и да се насладим на живота без да му търсим смисъла, да го живеем, но и отговорно към себе си и околните. Търсенето на смисъла на живота е основен белег за състояние на депресия, липса на цели и мечти, липса на борбеност и състояние на бездействие. Мислим върху нещата, които зависят от нас и върху които имаме контрол.
Събитията, които оставят траен отпечатък и променят начина на мислене могат да бъдат много. Често по начина на възприемане на света и живота, по начина на изказ се познаваме хората, които сме преживяли даден тип събитие. Лично аз лесно мога да усетя дали някой е имал сериозни здравословни проблеми или загуба на близки хора. Често тези събития са свързани и с много време, прекарано в самота. Но само тогава разбираш кои са ти истинските приятели и близки, но и тогава се учиш как да бъдеш ти истински приятел. Също така само така се учиш, че трябва да се концентрираш върху всичко, което зависи от теб. От твоите действия или бездействия, от начина ти на възприемане на събитието, начина ти на реакция към събитието. Тези преживявания ни правят по-корави и в същото време по-чувствителни. Да, леко трудно за разбиране е, но е точно така.
Всичко това е нещо нормално, и да загубим близък в даден момент от време, и да имаме трудности. Така е устроен животът, именно там му е чара и красотата. Така виждаме малките и красиви неща по-добре, ценим истинските хора до нас повече и навреме. Или поне се опитваме. Няма перфектни хора все пак, ясно е на всички. И често изпадаме в различни ситуации, когато хората не ни разбират. Но това не значи, че трябва да ги съдим или пък да се затваряме в себе си. Просто продължаваме по нашия си път.
Отделно друга тема е, че след като сме имали трудности, непредвидени тежки ситуации, били сме близко до смъртта, или сме видели как бавно умира наш близък любим човек и не сме успели да му помогнем, видели сме погледа на отчаянието в човека, който е бил нашият символ за смелост и увереност. И сме спасили себе си от това да се озлобим, да загубим верния път, да не отблъснем близките ни и истински хора в живота. Продължили сме да следваме пътя и мечтите си. Знаем колко усилия сме положили. Това ни прави различни. Точно тези усилия дават разликата. Да, всеки води някаква битка, затова и уважавам всеки по презумпция.
