Facebook Twitter Instagram
    DonMicrofon
    • Музика
      • Събития в БГ
      • Български изпълнители
      • Чужди изпълнители
      • Народна музика
    • Концерти – програма
      • България
      • София
    • Мода и стил
    • Маркетинг и Пи Ар
    • Интервю
    • Ежедневие
    • Размисли
    • Офтопик
    DonMicrofon
    You are at:Home»Музика»Български изпълнители»Група „Сигнал“ – носител на свободния български дух преди 89-та

    Група „Сигнал“ – носител на свободния български дух преди 89-та

    0
    By on 13.04.2016 Български изпълнители, Музика

    Всяка рок история има своето начало. Включително и българската.

    Историята на Сигнал започва, когато три млади и талантливи момчета решават да се отделят от група „Златни струни“ и да основат своя собствена. Това се случва на Деня на детето през далечната 1978 г., когато скок към голямата сцена правят Йордан Караджов, Румен Спасов, Георги Кокаланов и Христо Ламбрев, основавайки рок групата „Сигнал“.

    За четиримата музиканти „Сигнал“ олицетворява само едно – дълбоката им и безгранична любов към музиката. Но 70-те и 80-те години на миналия век са време, в което властват дълбокият социализъм, комунистическата цензура и бюрократичните порядки, които всячески се опитват да прекършат амбициите на всекиго, който направи опит подаде глава над наложения строй. Тогавашните управници прекрасно знаят, че именно рок музиката е най-неконтролируемият метод, чрез който може да се влива свобода в мисленето и в душата на младите българи. И така момчетата от групата изпитват на гърба си цялата сила на деспотичните норми на тогавашната власт, за която поколенията след 89-та могат само са да четат в учебниците по история.

    Безспорно рокът е музикалният жанр, който гарантира проявата на крайни обществени реакции. Музиката и текстовете на песните са перфектното средство, чрез което може да се привлече общественото внимание и да се оказва влияние върху голяма група от хора. И именно това прави феноменът „Сигнал“ през своите първи две десетилетия – показва на младите, че свободата и свободната воля не са табу.

    През 70-те години на 20 в. има една певица – Доника Венкова, за която днес все по-малко хора си спомнят. Та тогава тя изпява една песен, която никой не забелязва и която носи любопитното заглавие „Може би“. Да, именно това е създаденият от великия Тончо Русев трак, който по-късно българската музикална журналистика ще нарече с точния термин – шлагер. Група „Сигнал“ чува версията на Венкова и със своя тънък слух музикантите чуват в нея бъдещия шлагер. Така решават да вземе не толкова самата песен, колкото нейното канто – след което талантливите момчета преаранжират до неразпознаваемост песента, така се ражда един от най-големите хитове на групата и магията започва. Около песента „Може би“ обаче витае един голям парадокс, който няма как да не отбележим. Огромната популярност на песента се простира чак и на Запад и се удря чак в Берлинската стена – така е направена немска версия, наречена “JaVilaih”. Но парадоксът е, че „Може би“ никога не е награждавана в България с някоя от престижните по онова време награди – “Златният Орфей”, “Мелодия на годината” и т.н. Но въпреки това дори и днес има 10-годишни деца, които на концертите на „Сигнал“ знаят текста ѝ наизуст и го пеят с цяло гърло.

    В историята на „Сигнал“ има два преломни момента, в които съставът на групата се променя. Първият е през 1979 г., когато към нея се присъединява новият й барабанист – Владимир Захариев, който заменя Георги Кокаланов. Именно това е времето, в което започва триумфът на групата – четиримата талантливи музиканти започват своята шеметна концертна дейност и преживяват най-големите си звездни мигове и трудни моменти. В началото на 90-те се случва втората голяма промяна – Румен Спасов напуска групата, а към нея се присъединява младият китарист Александър Мариновски.

    Няма как да говорим за „Сигнал“ и да не споменем в няколко изречения и „Случаят: „Бургас“. Това всъщност е първият явен опит на тогавашната власт демонстративно да се опитва да прекърши крилата на зараждащия се в България свободен дух на рок музиката. По време на концерт на групата през 1982 г. в една от най-големите бургаски зали милицията превишава своите правомощия и започва със сила да укротява разгорещените млади хора пред сцената. Тогава Данчо Караджов взима микрофона и открито защитава публиката си. Милиционерите обаче още повече се ядосват от това и правят погром в залата, като сред пострадалите са дори и музикантите. Така музиката на „Сигнал“ е забранена по телевизията, по радиото и в концертните зали за цели 365 дни. Духът на четиримата музиканти обаче се оказва по-силен и те успяват като птицата феникс да се възродят от пепелта.

    За цялото си съществуване групата има над 500 000 продадени плочи и над 6 000 концерта в България и по света. Музикантите на „Сигнал“ са и първите българи, изпълняващи рок музика, които правят официално турне в Италия и работят в редица скандинавски страни. В България те сa удостоени с две награди „Златен Орфей“ – една за песента „Не казвай „Не“ през 1979 г. и една за „Късно предчувствие“ през 1982 г. Но най-голямата награда за „Сигнал“ е, че дори и днес концертите ѝ са пълни с публика, която пее заедно с музикантите най-големите им хитове. Това се наричат рок легенди в пълния смисъл на думата!




    Share. Facebook Twitter Pinterest LinkedIn Tumblr Email
    Previous ArticleОфициалната трибют група на Дийп Пърпъл идва у нас през май
    Next Article Какво трябва да гледате при печат на флаери

    Related Posts

    Очарованието на „Котките“ от популярния мюзикъл

    Китаристът на Saxon Paul Quinn с групата му идват в София през февруари

    Впечатления от седмото издание на „Изкуството е…“

    Leave A Reply Cancel Reply

    Най-четено

    Черният хумор – изказът на борбените хора с тъжни истории

    Най-четено

    Защо не трябва да разбираме смирението като примирение и покорство

    © donmicrofon.com 2020 Всички права запазени. Позоваването с линк е задължително
    Страници
    • Връзка с нас
    • Начало

    Type above and press Enter to search. Press Esc to cancel.

    Този сайт използва бисквитки. Като продължавате да използвате този сайт, Вие се съгласявате с използваните от нас бисквитки. Приеми Още
    Privacy & Cookies Policy

    Privacy Overview

    This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
    Necessary
    Always Enabled

    Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.

    Non-necessary

    Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.

    SAVE & ACCEPT