Група „Сигнал“ – носител на свободния български дух преди 89-та

0

Всяка рок история има своето начало. Включително и българската.

Историята на Сигнал започва, когато три млади и талантливи момчета решават да се отделят от група „Златни струни“ и да основат своя собствена. Това се случва на Деня на детето през далечната 1978 г., когато скок към голямата сцена правят Йордан Караджов, Румен Спасов, Георги Кокаланов и Христо Ламбрев, основавайки рок групата „Сигнал“.

За четиримата музиканти „Сигнал“ олицетворява само едно – дълбоката им и безгранична любов към музиката. Но 70-те и 80-те години на миналия век са време, в което властват дълбокият социализъм, комунистическата цензура и бюрократичните порядки, които всячески се опитват да прекършат амбициите на всекиго, който направи опит подаде глава над наложения строй. Тогавашните управници прекрасно знаят, че именно рок музиката е най-неконтролируемият метод, чрез който може да се влива свобода в мисленето и в душата на младите българи. И така момчетата от групата изпитват на гърба си цялата сила на деспотичните норми на тогавашната власт, за която поколенията след 89-та могат само са да четат в учебниците по история.

Безспорно рокът е музикалният жанр, който гарантира проявата на крайни обществени реакции. Музиката и текстовете на песните са перфектното средство, чрез което може да се привлече общественото внимание и да се оказва влияние върху голяма група от хора. И именно това прави феноменът „Сигнал“ през своите първи две десетилетия – показва на младите, че свободата и свободната воля не са табу.

През 70-те години на 20 в. има една певица – Доника Венкова, за която днес все по-малко хора си спомнят. Та тогава тя изпява една песен, която никой не забелязва и която носи любопитното заглавие „Може би“. Да, именно това е създаденият от великия Тончо Русев трак, който по-късно българската музикална журналистика ще нарече с точния термин – шлагер. Група „Сигнал“ чува версията на Венкова и със своя тънък слух музикантите чуват в нея бъдещия шлагер. Така решават да вземе не толкова самата песен, колкото нейното канто – след което талантливите момчета преаранжират до неразпознаваемост песента, така се ражда един от най-големите хитове на групата и магията започва. Около песента „Може би“ обаче витае един голям парадокс, който няма как да не отбележим. Огромната популярност на песента се простира чак и на Запад и се удря чак в Берлинската стена – така е направена немска версия, наречена “JaVilaih”. Но парадоксът е, че „Може би“ никога не е награждавана в България с някоя от престижните по онова време награди – “Златният Орфей”, “Мелодия на годината” и т.н. Но въпреки това дори и днес има 10-годишни деца, които на концертите на „Сигнал“ знаят текста ѝ наизуст и го пеят с цяло гърло.

В историята на „Сигнал“ има два преломни момента, в които съставът на групата се променя. Първият е през 1979 г., когато към нея се присъединява новият й барабанист – Владимир Захариев, който заменя Георги Кокаланов. Именно това е времето, в което започва триумфът на групата – четиримата талантливи музиканти започват своята шеметна концертна дейност и преживяват най-големите си звездни мигове и трудни моменти. В началото на 90-те се случва втората голяма промяна – Румен Спасов напуска групата, а към нея се присъединява младият китарист Александър Мариновски.

Няма как да говорим за „Сигнал“ и да не споменем в няколко изречения и „Случаят: „Бургас“. Това всъщност е първият явен опит на тогавашната власт демонстративно да се опитва да прекърши крилата на зараждащия се в България свободен дух на рок музиката. По време на концерт на групата през 1982 г. в една от най-големите бургаски зали милицията превишава своите правомощия и започва със сила да укротява разгорещените млади хора пред сцената. Тогава Данчо Караджов взима микрофона и открито защитава публиката си. Милиционерите обаче още повече се ядосват от това и правят погром в залата, като сред пострадалите са дори и музикантите. Така музиката на „Сигнал“ е забранена по телевизията, по радиото и в концертните зали за цели 365 дни. Духът на четиримата музиканти обаче се оказва по-силен и те успяват като птицата феникс да се възродят от пепелта.

За цялото си съществуване групата има над 500 000 продадени плочи и над 6 000 концерта в България и по света. Музикантите на „Сигнал“ са и първите българи, изпълняващи рок музика, които правят официално турне в Италия и работят в редица скандинавски страни. В България те сa удостоени с две награди „Златен Орфей“ – една за песента „Не казвай „Не“ през 1979 г. и една за „Късно предчувствие“ през 1982 г. Но най-голямата награда за „Сигнал“ е, че дори и днес концертите ѝ са пълни с публика, която пее заедно с музикантите най-големите им хитове. Това се наричат рок легенди в пълния смисъл на думата!




Share.

Leave A Reply