- Когато се запознах с тебе, ти беше вокалист на група Impade и забивахте доста добър рок. Имахте концерт в една мразовита вечер в Младежкия дом в Дупница и ми направихте приятно впечатление. Бяхме малко фенове, защото беше кучи студ, но пък си изкарахме добре. Друг интересен спомен ми е, когато за финансиране на записите ви бяхте направили мърчандайзинг и си поръчах готин потник, а ти ми го донесе чак до блока в студентски град и беше прекосил половин София пеша, а аз се мотах в общежитието и ти даже малко ме чакаше уморен. Тогава се замислих доста неща, всъщност, даваш добър пример как се бачка.
Нали не си зарязал пеенето?
„Слуховете за моята смърт са силно преувеличени!“, така ще започна отговора на този въпрос. Върна ме доста назад във времето, но дупнишките концерти със сигурност са един ярък спомен – всъщност те бяха цели два! Първият беше значително по-успешен от втория, за който вероятно говориш. С групата се чудехме защо вторият концерт в Дупница беше значително по-безлюден, а то какво било – СТУД! Добре, че ми задаваш въпроси, да си отговарям на дългогодишни чуденки. Относно пеенето – точно вчера озвучавах хора на „Bulgarian Voices Berlin“ в Кукер Берлин и след концерта си подпявах на песен на Мерудия и една от хористките дойде при мен с думите: „Ти да не пееш? За другия хор ни трябват мъжки гласове! Чух те аз, че пееш!“. Вероятно съм бил в когнитивна немощ, но се опитах полу-адекватно да обясня, че време за хор нямам. Като цяло най-голяма спънка е липсата на време. Още в университетските ми години започнах да работя като тонрежисьор: озвучаване на концерти, отворих и свое звукозаписно студио в София. Фокусът от групата се премести и там нещата почнаха да замират, всеки хвана по някакъв собствен път, а покрай работата ми оставаше все по-малко време за творчество. Последният ни концерт беше на рок фестивала в Мъглиж през далечната 2016 г. От тогава не съм се качвал на сцена като изпълнител. Ако логично ти идва да ме попиташ: „Липсва ли ти?“, да, липсва ми.
- Кои са любимите ти вокалисти и групи?
Крайно странен въпрос! Вкусовете ми доста се измениха през годините. Нямам нищо конкретно любимо, но мога да спомена какво слушам напоследък: Leningrad, Molchat Doma, Lalalar (правих им монитори на Wrong Fest и бяха брутални), Shemale ZERO (СТЕФАН ФОН ФЛАЙШ, НАПРАВИ НОВ АЛБУМ, МОЛЯ ТЕ!!!). Като спомена вокалисти, първото име, което ми изкочи е Симеон Желязков (Funky Miracle, С-МО), с него бяхме при един и същ вокален педагог в университета – Нели Маринкова. Този човек е титан, слушайки го се потисках 😀 и се надявах да мога да пея поне наполовина толкова добре, но уви.
- Завърши тонрежисура, занимаваш се с озвучаване на концерти и събития основно в Германия. Как се случи това, защо там и как стоят нещата там?
Относно преместването в Берлин: Някак всичко рязко ми опротивя в България, най-вече около политическата ситуация. Положението започна да придобива черти на тотална безнадежност и мрак. Последният пирон в ковчега беше гнусното, арогантно, подмолно и без какпа свян инсталиране на Гешев като главен прокурор. Реших, че трябва да се преместя спешно, а и ми беше писнало, когато се облека по-добре или когато се разхождам с някой по-женствен приятел да чувам подмятания от сорта на „ПEД3Р#СТ!“, „ЕБ#ТЕ ЛИ СЕ?“ и други подобни, не ме е срам да пиша тези думи – това е българската действителност.
Относно Германия: Стандартът на живот е коренно различен, което те вкарва в когнитивен дисонанс понякога, но и трудът се заплаща по коренно различен начин – спойлер! около три пъти повече. Но и тук си има особености и когато отмине първоначалната еуфория, започваш да виждаш неща, които те дразнят.
Лятото на 2021 го прекарах почти изцяло в България, защото в Германия почти нямаше събития.
- Разкажи с какво се занимавш по-точно, ако бг музиканти или артисти искат да правят участие в Германия, вероятно могат да се обърнат към теб?
С какво се занимавам е един много сложен въпрос, дори за мен самия, може да се подходи и философски при отговарянето му, но ще се опитам да съм кратък. Винаги имам по няколко проекта, които вървят паралелно. Сега основно правя аудио пост-продукция на документални филми, озвучавам концерти и събития, организирам концерти и събития с Gibelin Events, представител съм на микрофони „Октава“ за България и Румъния – така че продавам микрофони, правя и реализирам проекти за акустична обработка на студиа и репетиционни, проекти за аудио инсталации в заведения и др. Философски отговор – търся щастието.
С Gibelin правим доста различни събития и ако си допаднем с някой изпълнител или група, ще работим заедно. В тази връзка, всеки е добре дошъл да се свърже с нас.
- Как се справяш в условията на пандемия и несигурност?
Пандемията и цялата ситуация около нея ми отвори очите, че съществуват доходи извън активните – тоест тези, за които си разменяш времето срещу пари. Една година останах без работа. Започнах да инвестирам, станах по-предприемчив. Създадохме Кукер Берлин. Сега имам твърде много работа, колкото и странно да звучи. Сега, сякаш съм във вечна надпревара с времето. Дано следващата година се отвори време за почивка.
- Направи една онлайн платформа за ъндърграунд сцената в София. Разкажи повече за идеята и целите. А самите музиканти правят ли нещо по въпроса да излязат от ъндърграунда. По мои лични наблюдения като бивш мениджър на група, повечето чакат някой да ги забележи и да направи нещо за тях. Дори не осъзнават, че нещата не се случват така и че трябва да се борят, да правят контакти и да бачкат здраво.
Идеята на Sofia Underfground: Pandemic Edition бе да покаже как българските ъндъргръунд изпълнители се справят с тази кофти ситуация. Като цяло си беше и едно дъблоко гмуркане в ъндърграунда с едно допълнително обстоятелство, че няма концерти и бушува пандемия. Част от целите бяха да се популяризира и музиката на самите изпълнители. Стана яко, има доста забавни моменти и колоритни персонажи. Ако не сте го гледали – препоръчвам, а на ютуб канала още се публикуват пълните интервюта и изпълнения. Най-пикантните още не са видели бял свят. Що се отнася до излизането от ъндърграунда – има групи, на които това им е цел. Има такива, които със здраво бачкане ще успеят. Но има и такива, които се опитват да летят твърде високо без нужното покритие, падат здраво и се опитват да търсят приют в ъндърграунда, като се правят, че не са част от него, а и той не ги приема добре. Последната категория е най-тежката греда.
- Ти си активист за равни права на ЛГБТ хората. Аз също подкрепям това да имат еднакви юридически права, както и по никакъв начин никой да не бъде дискриминиран в обществото. Все още обществото ни е много закостеняло и невежо по темата, а и не само. Кое те дразни най-много, чувстваш ли се спокоен? Давам ти възможност да кажеш каквото искаш по темата.
Разбирам хомофобите. Бях такъв. Докато бях в гимназията с един приятел искахме да мятаме камъни по първия София Прайд (не се стигна до там). И тук има няколко аспекта: първо това беше опит да отрека хомосексуалните ми желания, второ хомофобията беше супер мейнстрийм, а всички сме конформисти, искаме или не, такава е човешката природа. Най-яростните хомофоби, често се оказват прикрити гейове. Минал съм по този път. Радвам се, че имах смелостта да се приема и да живея в мир и хармония със себе си.
Пожелавам на хомофобите, повече реализирани сексуални фантазии! Тогава те ще изченат от самосебе си 😀
- Всеки малко по-образован по биология човек знае, че не си избираш сексуалната ориентация сам, а се раждаш така и на определена възраст го осъзнаваш. Сами не си избираме и определяме хормоналния баланс (а това има значение в случая), същото е и с всички особености и увреждания, способности и таланти, с които се раждаме. Това вероятно не се знае от училище и пречи на хората да разберат проблема. А и това е просто любов, толкова ли сме нетолерантни българите?
Докато родните общественици повтарят малоумни мантри като: „Не съм хомофоб, но да не парадират!“, „Господ…“, „Библията…“, „Природата…“, „Да легализираме педофилията и зоофилията тогава…“, „Ами децата…“. Всеки адекватен човек осъзнава, че тези аргументи са безумни и произхождат от невежество, неразбиране и абсолютна липса на желание за разбиране. За децата – да не забравяме, че повечето български деца са отгледани от еднополова двойка – мама+баба. Това, че някой обича човек от същия пол, не означава автоматично, че няма родителски качества. За парадирането бих казал: I don’t mind straight people, as long as they act gay in public. Аргументът с природата ми е любим, тъй като хората, които го хвърлят вероятно не подозират, че хомосексуално поведение се наблюдава при редица животински видове, така че нищо „неестествено“ или „против природата“ няма, а дори да има – очилата, които носите или четката ви за зъби също е доста неестествена.
Ако се смени наратива ще има прогрес, но това е дълъг път.
- За да се промени нещо по отношение на приемането и равноправието, не трябва ли да се промени нещо в образованието. Според мен там е разковничето. Абсурдно е в 21 век религията и някакви субективни разбирания за морал да застават над науката и правата на личността. Кои са най-честите въпроси, които ти задават за това, че се бориш равни права?
Всеки пишман диктатор се опитва да експлоатира религията, за да концентрира още повече влияние около себе си и да тъпче разни малцинства. И това сякаш е ерогенната зона на източноевропееца. Виждаме какво се случва в Полша, Унгария, Русия. Прогрес по отношение на човешките права граден с години е заличен и на негово място се инсталира мракобесие и безпросветност.
Въпроси не получавам, заплахи – да.
- Много хора си казват, ами нека се обичат, кой им пречи. Обаче нещата са много по-сложни. Става въпрос за борба за еднакви юридически права, както и за толерантност в обществото. Имаше ли провокации или опити за провокации на прайда?
Да хванеш партньор от същия пол за ръка в България е почти немислимо. Най-вече ако става въпрос за лица от мъжки пол. Нещата могат бързо да завършат с бой. В това отношение българите си прилачат с талибаните, желанието за саморазправа е налице. Точно преди няколко дена на 30.09 ученик понесе тежък побой в Пловдив, защото говорил „с глас на обратен“. На същата дата преди 13 години в Борисовата градина бе убит Михаил Стоянов, 25-годишен студент по медицина от София, защото „заприличал на гей“. През септември 2020 година тълпа непълнолетни младежи от агитката на местен футболен клуб нападнаха в Пловдив момичета, замеряйки ги с яйца и отправяйки към тях хомофобски обиди. Групата е била там да „прочиства“ парка от „гейове“. Хората замитащи проблема под килима с думите „кой им пречи“, вероятно не разбират трудностите, с които представители на ЛГБТИ обществото се сблъскват ежедневно. От тук насетне идват и дискриминационните различния в юридическите права, които скоро вероятно няма да бъдат поправени – политиците, които имат смелост да говорят за това се броят на пръстите на едната ръка. Да се позволят еднополовите бракове са нужни 2/3 мнозинство в парламента, за да се промени конституцията. Фанатиците са успели да ощетят и хетеро двойките тъй като в България фактическото съпружеско съжителство не е уредено в семейния кодекс, а фигурира само в различни нормативни актове написани блудникаво и противоречиво.
Относно провокации на София прайд, се сещам само за една. През далечната 2019г., мисля че беше, една симпатична хетеро двойка ни показваше средни пръсти. Ние им изпратихме сърца и целувки. Като цяло София Прайд е едно прекрасно събитие, на което човек може да се почувства истински свободен, да покаже всичките си цветове и прелест, да бъде себе си, да хване човек своя любим човек за ръка без страх. Действа наистина зареждащо, не се сещам за по-позитивно събитие с по-готини хора. За съжаление всяка година се опитват да отнемат и това, но напук София Прайд става все по-посещаем и голям. Тази година имах честта да правя звука на голямата сцена, беше страхотно изживяване.
- Интересуваш се от случващото се в обществото и политиката. Защо е важно един млад човек да следи какво се случва и да гласува, да бъде обществено активен? Повечето млади хора са много апатични, но искат да има промяна. Кое те кара да се бориш за промяната?
От всички нас зависи България да стане по-справедлива и по-подредена държава с по-малко корупция. Иначе бъдещето ни ще бъде купено с поредното кебапче или 50лв за глас. Важно е да се взимат информирани решения, да се чете и да се гласува.
Личната ми мотивация – желанието да се върна в България. Да се върна в една България на бъдещето, не на средновековния примитивизъм.
- Кои са основните неща, заради които би подкрепил дадена политическа партия?
Задължително условие е партията да е съставена от достойни хора с високи морални качества, с експертни знания в различни области, с ясни последователни действия за:
*съдебна реформа
*защита на ЛГБТИ права
*зелена политика