Антични настолни игри и сега учат на търпение, правила, стратегии и поемане на отговорност. Това мнение изразиха пред БТА Росица Маринова, координатор на музейната програма „Образование чрез изкуство“ и член на Център за неформално образование и културна дейност и доц. Хариета Манолова, клиничен психолог в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ в Александровска болница.
Със съдействието на регионални музеи в страната и с подкрепата на Министерството на културата изследваме какви игри са се играли в древността по нашите земи, като вече имаме 14 възстановени игри, каза Маринова. Експерти от Регионалния исторически музей в Кюстендил споделиха за намерена следа към древна игра, която е една от най-старите в антична Европа. Играта е открита от археолга Стефан Чохаджиев край античното селище Слатино и е била наречена „игра с ямички“ – керамичен предмет с 16 полусферични ямички. Възстановката на правилата правят по аналога на древноафриканската игра „Манкала“, добави тя. Играта е датирана от петото хилядолетие преди Христа, а в наши дни играта се нарича по същия начин. В Африка все още се играе подобен вариант, но двуредов. Това е една от най-старите игри за управление на ресурси, от типа на броилките – леко математическа, като целта е играчът да прехвърли камъчетата си в съседните ямки, за да „обереш“ камъчетата на опонента. Играта тренира търпение и наблюдателност.
„Алкерк“
Една от най-стратегическите игри на античния свят е „Алкерк“ – открита е при крепостната стена на Плиска, намерена от проф. Димитър Овчаров и описана в негова книга. Това е териториална игра – полето се разделя на две и на принципа на прескачането целта е да се разменят полетата. Играе се на принципа на прескачане на пулове, като при прескачане на вражески пул, той бива отнет и пътьом пуловете оредяват. Играта е много целенасочена и устремена, не може да се връщаме назад, движението е само напред към целта. „Алкерк“ е ориенталска игра, на 3000 години и прилича на днешната игра на шашки, въпреки че в шашките играчите могат да местят пуловете си навсякъде, включително и назад. „Алкерк“ е изключително дълбока игра, която учи как да се превзема територия.
„Дама“
В древността по нашите земи играта „Дама“ е била една от най-популярните. Намираме я в тракийска могла край Исперих, край Плиска, край Преслав, при скален средновековен манастир до Силистра, в Пловдив – на скамейка на античния стадион. Правилата й датират от 3400 г.
„Рота“
Тази игра е една от най-популярните в Римската империя. Тази игра е много бърза и отговорна, за фокусиране на вниманието. Всеки играч има само три пула и всеки ход с тях е изключително важен, тъй като при разсейване на играч и не преценен ход, губи играта. В по-дългите стратегически игри каквито са „Дама“ и „Алкерк“ играчът има шанс да навакса пропуски, но „Рота“ е безпощадна. Тази игра е изключително добра за освежаване на мисълта, за фокусиране на вниманието, за трениране на наблюдателност и концентрация.
По време на изследването ни търсехме игра, която да се играе от повече от двама души, защото българинът е социален, споделящ времето си с приятели и семейство. Оказа се, че няма такава игра и затова се изкушихме да възстановим две игри, представители на древните цивилизации – фараонската игра на змията „Мехен“ и цейлонската игра на четирите стихии.
„Мехен“
Посветена е на богинята на змията Мехен, която е била защитник на нощното пътуване с лодка на бог Ра. Играта е във вид на спирала, играе се с четири зара, които са възстановка на зарове от древен Египет, които са били двустранни. На тази игра могат да играят шест човека с по шест пула от различни цветове. Всеки си има лъв, който влиза в играта, когато се падне зар с еднакви точки. Лъвът започва да „яде“ всички пулове наред. Играта е имала и церемониално значение, откривана е в много гробници, тъй като се е възприемало, че човешката душата трябва да извърви своя път докато достигне единение с Мехен и тогава става достойна да се прехвърли в ладията на бог Ра.
Фигурки, зарове и пулове в античните игри
Има много различни находки за фигурките, пуловете и заровете, с които са се играли античните игри. Заровете, например, са били костени, метални, каменни или дървени. Пуловете са били предимно стъклени или керамични. Кожа и дърво също са били използвани за изработването на частите в играта.
Кой е играл
Всички са играли на тези игри – и деца, и възрастни, и бедни, и богати хора. Намираме игрите при фрагменти от играчки, което означава, че са били играни от деца. Намираме фрагменти от игри и на места, обитавани предимно от възрастни, както и на места, предназначени за висшата класа, каза още Маринова. Убедена съм, че в античността чрез тези игри освен за забавление, са тренирали наблюдателност и тактика, концентрация, по-продължително фокусиране на вниманието, разположение на силите, мобилизация насилите, мобилизиране на целия наличен ресурс, „пазене на гърба“, атакуване и др., допълни тя. По думите й през игрите са тренирани бойни формации. Тези игри формират възможността у човек да фокусира вниманието си, да предполага възможни ходове, да планира дългосрочно, да се концентрира по-продължително време, да поема отговорност от действията си. Заради образователната ни програма се стремим да се уповаваме на реални източници, находки и писмени сведения за игрите и не бихме могли да твърдим, че има игри, които са били типично прабългарски, каза още Маринова.
Ефект от игрите
Настолните игри развиват у децата логика, въображение, концентрация, стратегическо мислене и фина моторика, учат ги на търпение, на работа в екип, на умение да печелят и губят, подобряват езиковото им развитие, каза за доц. Хариета Манолова. Този тип игри сплотяват семейството чрез съвместни забавления и отдалечават децата от електронните устройства. Има начини децата да се забавляват с други хора без да бъдат непременно пред екраните, добави тя.
„Око-ръка“
Чрез настолните игри малките деца се учат да разпознават цветовете, да броят и да развиват координацията „око-ръка“, която е важна за бъдещото усвояване на писането. Играта може да бъде и упражнение за ръцете и пръстите, свързано с манипулиране на фигури или карти, което развива фината моторика, която от своя страна е важна за развитието на графичните умения.
Устойчивост на вниманието
Ако играта е по-дълга и достатъчно забавна, това помага за по-продължителната устойчивост на вниманието и подпомага удължаването на периода за концентрация на вниманието. По думите й деца, които имат проблем със задържането на вниманието, чрез игри, в които постепенно се удължава времето за игра, може да се тренира концентрацията.
Стратегически настолни игри
Стратегическите настолни игри са полезни за развитието на фронталните дялове на мозъка и развиват организационни умения, необходими за планиране и взимане на решения. Игрите, които включват писане и четене, развиват различни умения на децата под формата на забавление и те не го възприемат като неприятно задължение. Децата, чрез играта, подобряват езиковото си развитие, подобрявайки речниковия си запас и умението си за изразяване.
Възприемане на поражение
При игра на „Не се сърди, човече!“, например, децата се научават да следват правила, да изчакват реда си и да разбират, че не може всеки път да печелят, а и това, че загубата е част от играта. По думите й това ще им помогне да научат, че и в живота може да се сблъскат със загуби. Приемането на загубите повишава толерантността и търпимостта към негативни емоции. Игрите учат децата да губят, което е много трудно за тях. Добре е да се използват загубите, за да се коментира колко сме доволни, че са запазили спокойствие и не са се разстроили, защото знаят, че следващия път може да спечелят, съветва доц. Манолова. Специалистът съветва да не се прави често допусканата от родителите греша – да оставят децата да печелят, тъй като така те не им помагат да се справят с реалността.
Игри в отбори
Има игри, които изискват формирането на отбори, което учи децата на работа в екип – способност, която ще им трябва във всички области на живота, каза още доц. Манолова. Играенето на настолни игри в семейството подобрява отношенията между родители и деца, както и отношенията между сиблингите (братя и сестри).
Граници и правила
Игрите имат ясна структура и учат децата да спазват граници и правила, което е много важен урок за спазване на дистанция по време на общуване. Това, че правилата се знаят предварително и се приемат от всички играчи, намалява тревожността, която би породила една нова и непозната социална ситуация.
Устройства с екрани
Препоръчва се децата под 2-годишна възраст изобщо да нямат достъп до устройства с екрани, освен ако участва във видеоразговор за кратко, посочи още доц. Манолова. До един час на ден може да се даде устройство с екран на деца във възрастовата група 2-5 години, но в присъствието на родител. За децата над шестгодишна възраст е много препоръчително да се въведат постоянни семейни ограничения, които гарантират, че устройствата не пречат на съня, играта и на ученето. Често по време на пътуване или докато родителите са в заведение дават на децата си устройство с екран, но това не е никак безобидно, тъй като по този начин детето е „потънало“ в нереален свят. По думите й у децата от аутистичния спектър електронните устройства влошават състоянието им и те прекъсват всякакъв контакт с реалния свят.
/ТТ/БТА