Една настолна игра играх
и много, много се смях.
Казваше се „Миш-маш“,
смехът беше голям и наш,
а, сега ще стане също и ваш.
В нея свързват се изречения
със доста забавни изменения.
Хубава е за игра на парти,
в нея раздават се карти,
с на изречения финали,
а на масата карти с началото,
а пък в играта ще се разпали
началото – на масата за него има карти
и така се получава чудно и весело парти.
Картите са с думи и картинки,
които не са снимки,
а са нарисувани
и добре са изрисувани.
Сини са картите в тестето,
а жълти са тези в ръцете.
Ето сега карти ще раздам
и така примери ще ви дам.
Давам ви на изречения седем края,
сервирам ви на всеки чаша от чая,
а освен това и по едно парче от пая.
На масата тесте с карти за началото стои,
да бъдат една по една отворени предстои.
Кой да бъде пръв от играчите се подбира
и той от тестето първата карта избира.
Всички други от ръцете си по 1 карта избират,
която да се хареса най-много на играча, който е на ход.
Тя за него може да е на многото му смях голям плод.
дадените от всеки играч жълти карти се разбъркват
и на масата се откриват те и се разпръсват.
Играчът, който е на ход казва коя карта най-много одобрява
и на играча, който я е сложил синята карта дава.
И дадените жълти карти се отделят, на играчите по една нова се раздава.
После следващия играч, който е на ход и така, докато картите свършат
и така минутите, прекарани в тази игра в смешни се превръщат.
Пример: „Чък Норис единствено от какво ли се страхува . . .“
и жълта карта някой слага: „ . . . образование и култура“,
друг слага: „ . . . пижами, фараони
и балъци за милиони.“,
трети слага…
Трети слага „питона
на Митьо Пищова“
И този, който е бил на ход на рунда
има задача не трудна
коя жълта карта най-много му харесва да избере
и притежателят ѝ синята да прибере
Който има най-много сини карти печели,
ако са равни печалбата се дели.
4 сини и 12 жълти карти са празни –
готови са те за измислици разни.
Такава е играта забавна,
а пък победата е славна.
Източник – https://ednajena.eu