Природата ни дава всичко, от което се нуждаем. Въздуха, без който не можем да оцелеем и три минути. Водата, без която след само три дни ние ще издъхнем. Почвата и слънчевата светлина, които поддържат растенията, а те на своя ред са базовото ниво във хранителната верига.
Но както може да дава, така тя може и да отнема. Засушаванията, пороите, земетресенията и климатичните промени са довели до много масови заличавания на редица животински видове, които изведнъж са се оказали в един небалансиран свят, в който тяхната екосистема вече не може да бъде поддържана.
И все пак и до ден днешен съществуват животински видове. Това е благодарение на еволюцията. Различните способи за приспособяване варират спрямо климатичните промени, настъпили в даден район.
Камилата, например, може да издържа без вода цяла една седмица, а без храна десет дена. Това се дължи на гърбиците и, в които са складирани мазнини. Този способ на приспособяемост е благоприятен за усиленият топлобмен на животното, а и е от изключителна важност по време на лишаването на камилата от храна и вода. Като от разграждането на един грам мазнина се отделя около един грам вода, при което се генерира енергия нужна за изпълняването на изискваните от хората функции спрямо камилите, а имено да прекосява пустинята и да бъдат използвана като товарно животно.
Другата климатична крайност, тундрата, също има свои шампиони по оцеляване. Измежду които са полярната лисица, росомахата, бялата мечка, дивите елени и много други. Някой, от които използват хибернация, за да забавят метаболитните процеси и да запазят енергията си като използват запасите, натрупани през по-топлите месеци. Други пък остават будни през безпощадната зима, но имат толкова добър слух, че могат да разберат дали под снега се крие тяхната следваща вечеря.
Природата е развила условията за живот на животинското царство по такъв начин, че да може само най-силният да оцелее.