Публикувам това отворено писмо, което видях в публикация във Фейсбук, защото на мястото на дъщерята на Данаил Тодоров можеше да съм и аз от такъв шофьор с чувство за безнаказаност и липса на отговорност, но за щастие не се случи инцидент и се надявам да не ми се случва да ме вози подобен идиот на пътя повече! Но ежедневно умират хора в следствие на превишена скорост, забранени маневри на водачи, отнемане на предимство, неспазване на дистанция, неправилна маркировка, лошо състояние на пътищата и липса на осветление и тн. И загиват или биват осакатени за цял живот, заради чувство на безнаказаност, липса на адекватно законодателство, липса на правилно прилагане на законите!
„Уважаеми журналисти и сънародници,
Обръщам се към вас не само като баща, но и като човек, който 7 години носи в сърцето си болка, която не стихва – болката от загубата на дъщеря ми Божидара Данаилова Тодорова, само на 15 години.
На 21 май 2018 г. в гр. Хасково, Божидара и сестра ѝ София, заедно с тяхна приятелка, се качват в автомобил, управляван от познато момче. Вместо да ги закара до дома ни, той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч. Момичетата го молят да намали, изплашени. Той им се смее и казва: „Ще ви трябват памперси“, и увеличава скоростта.
Минути по-късно – челен удар в кола, извършваща забранен завой, след това – в метален стълб. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и казва:
„Софи, пожелавам ти хубав живот.“
После, в болницата, на леглото, почти без глас, тя ми прошепна:
„Тате… тате… нищо не чувствам…“
А аз ѝ казах:
„Спокойно, Тате… всичко ще е наред.“
Дадох ѝ обещание. Но какво зависеше от мен?
Откарана в болница „Св. Георги“ в Пловдив, Божидара претърпява спешна операция, но 25 дни по-късно умира от травмите – несъвместими с живота. Детето ми почина, защото някой реши, че животът е шега и скоростта е за забавление.
Днес, седем години по-късно, все още чакаме справедливост. Делото премина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина лишаване от свобода и 4 години без книжка.
След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато отново в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме.
Същият човек, само година след катастрофата, е хванат да шофира под въздействие на наркотици. Прокуратурата не му отне книжката, въпреки нашите многократни искания още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и днес е професионален шофьор.
Това ли е държавата, която защитава децата си?
А какво стана със семейството ни?
Сестрата на Божидара – София, година след трагедията, ни помоли да ѝ издадем пълномощно да напусне страната. Тя не издържа. Виждаше как в България виновните не плащат. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне.
Обръщам се към вас – медиите, гражданите, хората с морал и съвест.
Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето.
Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.
С уважение и болка,
Данаил Кирилов Тодоров
гр. Хасково
Имейл: danail_kirilov_todorov@abv.bg