Ето няколко въпроса към първия вокалист на емблематичната за българската рок и метъл сцена група Епизод Димитър Аргиров. Поводът е концерът на Епизод на 5 юни в клуб City Stage в София.
- Разкажи повече за предстоящия концерт на група Епизод
Концертът е замислен в две части: Първа част „Инквизицията”, по време на която ще пея аз някои от най-яките парчета от „средновековния” период на групата. Ще пресъздадем част от някогашното шоу по стихове на Франсоа Вийон. Във втората част „Възраждането” групата ще е с титулярния им певец Емил Чендов и сет листа ще е съставен от най-емблематичните песни от последния период на групата по текстове на Ботев и Вазов.
- Много от младите фенове на рок и метъл музиката знаят песни на група Епизод, но вероятно не и историята ѝ и музикантите, свързани с групата. Ти всъщност си първият вокалист на групата, а Епизод е една от първите метъл групи в България. Как започна всичко?
Епизод са създадени през далечната 1983 г. Но актовния им период, през който набират популярност започва през есента на 1987 г. след моето присъединяване към групата. Останалите членова тогава са: Мирослав Гълъбов – китара, Росен Дойчинов – клавишни, Панайот Керелезов – барабани и Симеон Христов – бас. Симеон Христов е единственият член на групата от 1987 останал до днес. След година и половина Панайот Керелезов напуска групата и на негово място идва Стоян Петров (днес барабанист на Еридан, Еталон и The Axe Project). Тогава започнахме да създаваме песни по текстове на Франсоа Вийон, като концертите ни бяха в средновековен стил, с присъствие на палачи на сцената, имахме ковчег, бесилка, дръвник за обезглавяване и естествено черепи. Имаше и фигура на смъртта с горяща коса в ръце. На практика си беше една театрална сцена, тъй като разигравахме погребение, обесване, обезглавяване и инквизиционни мъчения. Аз пеех от бесилката с въже на шията, изнасяха ме в ковчега, надявах одеждите и маската на смъртта. Много бързо спечелихме сърцата на феновете и концертите се превръщаха в събития за времето си. Започнахме да пътуваме из цяла България по турнета, като правехме задължително поне 3 концерта в София за година. Емблематични 2 концерта бяха на 9 и 10 ноември, като по време на втория споделихме с публиката задоволството си от свалянето на от власт на комунистическия диктатор Тодор Живков, за което след концерта проведохме „разговор” с органите на тогавашната милиция.
Участвахме и на почти всичко големи концерти организирани тогава в София заедно с Ахат, Контрол, Милена, Тротил и др.
- Разкажи някои интересни спомени от тогава
Спомените са много. Най вълнуващо беше, когато ни спираха по улицата фенове за автографи. Много се виждаше как младите хора тогава бяха жадни за такива концерти и се тълпяха. Не винаги залата побираше всички желаещи да присъстват. Редовно се качваха и на сцената, даже веднъж в Каварна сцената пропадна и феновете се изсипаха в оркестрината.
- Как се случваха нещата с организацията на концертите тогава? Кои бяха най-големите ви трудности и тревоги, свързани с правенето на тази музика тогава?
Успявахме да организираме турнетата сами, без помощта Концертна дирекция. Обаждахме се по читалища и общини и се разбирахме директно с организатори на местно ниво. Най трудно ни беше да обясним какво представлява спектакъла. Често срещахме страх и спестявахме много от нещата. После, при провеждането на концерта беше вече късно и ни се е случвало да виждаме организатори, които се държат за главата и треперят да не дойде полиция.
- Народната музика също ти е в кръвта и ти се отдава да я пееш. Всъщност кой жанр ти е по-труден да пееш?
Не мога да кажа със сигурност. И двете вървят паралелно и толкова съм свикнал с това, че не ми прави впечатление вече. По труден е рока, тъй като във вокално отношение напрежението е по-голямо и има повече височини. При фолклорни концерти никога не ми се е случвало да остана без глас накрая, докато при рок концертите това се случва понякога. И раздаването при рока е по-голямо – има много голяма динамика, движение и винаги се лее пот.
- Смесваш рок и народна музика, имал ли си притеснения, че по-консервативните почитатели на фолклора или рока може да не те приемат добре. Мен лично много ме кефи комбинацията от рок/метъл и народна музика и ми се иска да има повече такива проекти и групи.
Старая се да не прекалявам и подхождам доста деликатно. Но пък критиките биха били от страна на фолклорната общност, а фолк метъла, който правя е повече предназначен за метъл публиката, така че нямам притеснения.
- Бил си в чужбина, занимавал си се с музика и там. Разкажи повече. А защо се върна в България, кое ти липсваше там и кое тук?
Да, бях в Нидерландия две години и 21 години в Италия. И на двете места успях доста бързо да си намеря група, с която да работя. Даже в Италия имах повече от една. Започнах с италиански музиканти през 1995 – създадохме Касандра, прогресив метъл група, с която правехме собствена музика. Издадохме демо албум, а една от песните се въртя два месеца в един радио чарт. Имах и клубна група, с която обикаляхме по клубове. До 2000 г. бях плътно по участия и с двете групи. Времето беше загубило стойност, тъй като постоянно бях в движение по концерети, репетиции и когато настъпи 2000 г. се чувствах вече изхабен и с увреден глас. Наложи се да спра спешно и така чак до 2007 г., когато създадох проекта Dimmi Argus, с който записахме и албума Bad Dream. Паралелно имах и трибют банда на Black Sabbath – Electric Sabbath.
- Освен с пеене, се занимаваш и с организиране на концерти
Да, организирам понякога събития, концерти, като най голямото нещо, в което съм участвал в България е организацията за първия Wolf Fest в Челопеч през 2019 г. Освен това имам и студио за микс и мастеринг, продуцирам и също така издавам музика.
- Няма смисъл да питам как ти се отразява пандемията, защото е ясно, че положението е трудно за всички. И все пак как се справяш в ситуацията
Пандемията ме изолира вкъщи и това се отрази добре само на създаването на нови песни. Успях да създам доста нови неща и като фолклор и като рок. Останалото е пълен крах – концертите бяха на нула, имам 3 концерта през цялата 2020 г. За радост сега нещата се раздвижват и имам вече доста ангажименти с фолклора за лятото.
Тук е мястото да обявя и раждането на нов музикален проект: GORYANI.
В него участвам аз, дуетната ми половинка от фолклора Соня Чакърова и още музиканти, които ще обявя съвсем скоро. Стилът е Фолк метъл, като текстовете се базират на митологии и легенди. Вече имаме записани песни и есента ще представим новата продукция.
- Какви съвети би дал на младите вокалисти и изобщо на младите музиканти?
Много е важно да се взимат уроци при вокален педагог. Независимо дали се пее чисто или дрезгаво, дори и стиловети на пеене да са harsh или growl, има неща, които могат да се научат от учители и да бъдат от голяма полза на всеки рок вокалист.
А младите групи имат нужда от точна стратегия и мениджмънт. И разбира се от добри парчета. Много е важно за една група да има и някой от световните лейбъли зад гърба си. Лейбълите осигуряват добра реклама и работят с големи букинг агенции за организиране на участия и турнета в целия свят.
- Идват избори, интересуваш ли се от политика, гласуваш ли?
Не гласувам, но бих подкрепил всеки, който докаже, че може да гарантира някаква сигурност в държавата, а не разединение, хаос и реваншистки боричкания.
