Млада и смела, уверена в красотата и постижимостта на мечтите. Едно интервю с главният човек зад фестивала „Изкуството е…“ в Монтана.
Основната заслуга фестивалът с благородна кауза „Изкуството е…“ в Монтана да се провежда за осма година е на Нелиан Николова, но всъщност тя работи в екип с най-добрата и приятелка Илона Иванова и баща и. Това издание ще е по-различно, наименованието му Voices of Rock го подсказва, на 24 август на сцената на площад Жеравица в Монтана ще се качат група Еридан с Рони Ромеро и Джеф Скот Сото. Събитие, което си заслужава да се посети, дори от феновете на рока от другия край на България (освен това град Монтана има приятен център, а и язовир Огоста е наблизо). Входът е свободен, тъй като фестивалът има благороден характер. От друга страна концертите, фестивалите и спортните събития са хубав повод за стимулиране на туризма в страната.
Самата Нелиан Николова, която е оперна певица по образование има записана дуетна песен с Johnny Gioeli (който за съжаление няма да видим на сцената в Монтана на 24 август 2021 заради ситуацията с пандемията). Песента се казва Canto Della Terra и е в стил поп опера. Джони Джиоели е останал впечатлен от лиричният глас на нашето момиче и е предложил да изпеят нещо заедно, като песента е наистина различна от нещата, които сме свикнали да слушаме в изпълнение на рок певецът.
- Какво е изкуството за теб, ти самата си завършила оперно пеене?
Изкуството за мен е свобода, надежда и шанс. Шанс да бъдеш.
- Как започна всичко с идеята и стъпките по организирането и защо? За мнозина организирането на фестивал или каквото и да е събитие се свързва с това да имаш добър начален капитал, а и опит. От друга страна хората постоянно се оплакват как тук нищо не става и няма никакво развитие, а ти се решаваш и действаш. Всъщност знаеш ли, че си страхотен пример, че човек ако обича нещо и го иска силно, значи нищо не може да го спре.
Когато започнах бях на 20. Бях достатъчно смела и леко безразсъдна. Аз съм човек, който има потребността да създава и да подарява. Така съм възпитана от семейството ми и от всички вдъхновяващи хора, които бяха мои учители и примери. Вярвам, че промяната трябва да започне от нас самите. Ние сме тези, които имат потенциала да направят едно място по-красиво, по-смислено, по-добро. Ние сме и тези, които могат да направят обратното. Изборът е наш.
- В България сякаш трудно работим в екип или по-скоро трудно успяваме да намерим съмишленици, с които да работим в екип. Дори в много случаи не срещаме подкрепа от близките или приятелите. Как се случиха нещата в това отношение при теб?
По пътя си срещнах много лоши хора. Дълго време правех грешката да им обръщам внимание и да отделям от вниманието си за тях. След като спрях да го правя, видях колко отдадени, смислени и истински хора има навсякъде. Трудно е да се създаде екип, но най-трудно е нечие сърце да започне да бие лудо заради твоята мечта. Защото, всеки има своя мечта и не е лесно да отделиш част от себе си за нечия чужда мечта. За това съм благодарна. Защото, много сърца бият лудо заради нашата обща мечта. Един различен фестивал с кауза. Фестивал, който вдъхновява, който обединява, и то във време, в което сме толкова разделени.
- Какво ти даде фестивала, на какво те научи през всички тези години?
Научи ме да вярвам още по-силно. Направи ме много по-балансиран и уравновесен човек (тук близките ми хора много ще се смеят), научи ме едновременно да летя и да бъда здраво стъпила на земята.
- Работиш в Chaos group, предполагам опитът в организирането на фестивала е помогнал много?
Едно от най-невероятните неща, които ми се случиха заради фестивала е срещата ми с Chaos. Спомням си, че когато стоях пред офиса им за първата си среща, ме беше страх да вляза. Не можех да повярвам, че ще се срещна с човек, носител на награда Оскар. Chaos е семейство. В компанията отговарям за Корпоративната социална отговорност или всичко, с което се опитваме да помогнем на обществото. За мое щастие работя в компания, която инвестира много в развитие на средата и развитие на хората в България и по света. Всеки ден в работата си аз намирам смисъл и душа. И това ме кара да се чувствам удовлетворена.
- През какви трудности премина, за да го има фестивалът. Кои са най-трудните ти моменти, свързани с организирането на фестивала?
Мога да направя филм за това. Многооо дълъг филм. Не искам да говоря за трудностите. Много са и винаги ще ги има. Научаваме се да правим нещата въпреки тях.
- Предполагам вече повечето фенове на рок музиката са наясно, че тазгодишното издание на фестивала „Изкуството е…“ ще е убийствено яко с участието на Рони Ромеро и Джеф Скот Сото. Все пак какво да очакваме да чуем?
Ще има много изненади. Няма да бъде просто концерт, а ще бъде един различен и емоционален спектакъл.
- Имала си удоволствието да организираш концерти на световни звезди като Джо Лин Търнър, Джони Джиоели, Рони Ромеро, сега и на Джеф Скот Сото. Какви са основните, както и интересните изисквания, които имат (които не са проблем да споделиш, разбира се)?
Артистите, които идват в Монтана и са част от нашето събитие, знаят че ресурсите с които разполагаме са много ограничени и всички се съобразяват с това. Противно на очакванията, почти всички ядат супа и пържени яйца и пият много малко алкохол. 🙂
- Все пак да не забравяме най-важното, че фестивалът е благородна кауза и силна социална насоченост и всяко издание е ангажирано със сериозен обществено значим проблем. Тази година става въпрос за зависимостите. Всички знаем за колко тежък проблем е това, но на какво искаш да се обърне повече внимание чрез фестивала, на това близките и родителите да научат повече за проблема или искаш да изкажеш някакво разбираемо послание към младежите? А дали няма да е добра идея самите изпълнители да кажат няколко думи по време на концерта, те са хора с богат житейски опит и наблюдения
Това, което за мен и екипа ни е важно, е да започне да се говори свободно за този проблем. Няма идеални или безгрешни хора. На всеки човек може да се случи да поеме по грешен път. Важно е да бъдем един до друг, да си говорим, да се вслушваме в думите си и да търсим начин да се подкрепим, а не да размахваме пръст и да търсим кой е прав. За мен всички човешки проблеми и зависимости започват, когато в живота на един човек няма достатъчно обич, разбирателство и подкрепа. Когато няма мечти и смисълът някъде се е изгубил. За всички семейства, които сега се борят с такъв проблем, е важно да знаят към кого да се обърнат. Важно е да знаят, че не са сами.
Благодаря ти много за подкрепата!