Кучетата са най-лоялните измежду животните. Човекът е съумял да опитоми вълкът и да го чифтосва докато крайният продукт не бъде верен помощник. Докато нашите прадеди не са могли да му се доверят да пази техните деца, добитъка им, домовете им.
В замяна за своята служба кучетата получават подслон, храна, вода, социални връзки, които са имали техните прадеди. Но вместо със вълци и в глутница със хора и техните семейства.
Това, което хората днешно време са забравили, е че кучетата следват строга йерархия. Те не са само пухкави създания, които ще ви чакат да се приберете и ще ви донесат чехлите, когато си събуете обувките. За тях вие сте техният „алфа” и те ви се подчиняват именно зареди това.
Някои собственици, обаче, ги третират като играчки. Не ги възпитават правилно, не спазват правилата за безопасност, когато ги извеждат. Ако някой инцидент стане те не могат да реагират. След това кучето е наречено „агресивно” и дори приспивано в някои случаи.
Но „агресивни” кучета няма. Има безотговорни стопани, които биха си извели домашните любимци без повод или намордник, ако породата е от по-едрите. Има стопани, които оставят кучетата си да ги водят по време на разходката, признавайки по този начин невъзможността си да се самозащитават на своето куче и то поема тази отговорност инстинктивно.
Кучетата имат мисловният капацитет на три годишно дете, но за сравнение от него те могат да нараняват хората, ако ги сметнат за заплаха. За това е важно да бъдем спокойни по време на разходките с нашите четириноги приятели. Да спазваме всички нужни правила за безопасност, да не ги водим на места, забранени за тях или просто да ги връзваме пред магазините докато пазаруваме и да ги оставяме без надзор.
Кучетата са наши приятели и ние трябва да се отнасяме с тях като такива. С любов, но отговорно.