Проблемите на ромските общности в България касаят всички ни по един или друг начин. Христо Николов е собственик на телевизия Романи Як, която се ангажира с всичко, свързано с ромите у нас, както е и председател на Управителния съвет на Фондация „Саворе“. Предаванията имат културно-информационна и публицистична насоченост, като касаят всичко, свързано с пълноправната интеграция на ромите в България. Повече информация относно Романи Як ТВ и дейността на фондация „Саворе“ ще намерите на сайта romaniqk.bg
- Захванал си се с проблемите на ромската интеграция, кое лично теб те подтикна да работиш в тази сфера?
На първо място е, че от пасивно очакване някой да ми реши съдбата преминах към активно действие. Другото, което ме амбицира да покажа на мнозинството на нашите братя българи, че и от тоя етнос има не по-малко компетентни и разбиращи от материята право и администрация. През 1997 година съм кандидат съветник от листата на ОДС в град Самоков, от където съм родом. През 2000 година влизам да работя в областната управа на Софийска област до 2007 година като експерт по ромските въпроси и оттогава до днес се занимавам с този въпрос, което за мен е кауза, включително и чрез фондацията, откакто е регистрирана през 2000 година, както и днес като служител на Министерство на здравеопазването в Регионална здравна инспекция София.
- За мен никога не е имало значение кой от какъв етнос е, от каква раса е и с каква сексуална ориентация е, важното е какъв е като човек. Защо в 21 век продължава да има разделение на българи и цигани, какво още трябва да се промени?
Разделението се дели на чисто партиен принцип. От политиците идва това насаждане, защото в голяма част нямат концепция за развитие на обществото и е по-лесно да създадат омраза и разделение и така да има как да се заиграват със страховете на хората, визирам вече отминаващата ВМРО, Атака, НФСБ и още други псевдо патриотични фашизоидни партии.
- Какво трябва да се промени, за да бъдат истински приобщени ромите в България? Осъзнават ли навсякъде важността на образованието?
Ромите са осъзнали потребността от образование и това проличава. Показно е, че децата, които учат в училище, в което са и българчета, променят тези деца ромчета семейството си, техните родители се стараят както по облекло, така и като стандарт да са на подобаващо ниво, за да не срамят децата си пред българските деца. В един град се срещат по улиците и да не бъдат сочени след това, като това кара родителите на ромските деца да променят своя жизнен статус. Мога да кажа, че ромите не се нуждаят от интеграция, защото те живеят от векове в България, нуждаят се от декапсулация.
- Има немалко успешно реализирани в различни сфери роми, както и българи с ромски произход. Тези хора популярни ли са сред ромското население и успяват ли да дават пример и да служат за мотивация?
Тези образовани и реализирани са по-скоро асимилирани. Те вече се срамуват от своите роднини и близки и странят, затова няма и примери и популярност. Не е тайна, че представители на тоя етнос като образ са престъпниците.
- Според твоите наблюдения вярват ли си достатъчно ромите, че могат да постигнат успех в сферата, в която имат желание да се развиват?
Ромите като цяло не са уверени в себе си и изпитват това чувство за малоценност, но то си има своето обяснение. Когато българинът му повтаря многократно „от теб нищо не става“ и го подценява как брата ром да си вярва и да има самочувствие, когато отсреща не му се доверяват.
- Ти си политически активен, защо реши да се занимаваш с това?
През 1997 година, когато бях на 22 години влезнах в листите на ОДС като общински съветник в община Самоков, откъдето съм родом и от тогава разбрах, че от пасивно очакване някой да ми реши съдбата преминах към активно действие сам да си променя съдбата. Активен съм, защото познавам партийно-политическия модел. В областната управа бях в отдел Координация и административен контрол, където четях актове на общински сесии, взети дали са по законосъобразност и целесъобразност и материално съм правил доста избори, раздавайки материалите за изборите, като бюлетини и протоколи, обучение на членовете на избирателни секции. Затова тази материя партийно-политическата не ми е чужда, а по убеждение съм винаги бил център дясно.
- Кое те привлече да бъдеш част от Демократична България?
Не само ме привлече, особено Да, България, като там съм част от активната страна да се учреди, която е част от Демократична България. С тези хора съм бил 2013 година на площадите на протест, с тях се познаваме поименно и си говорим на малки имена, имам голяма близост с тях. Това ме кара да съм от това политическо семейство, защото се припокриват моите идеали до голяма степен с тяхната концепция за развитие на България.
- В много ромски квартали в България има сериозен проблем с инфраструктурата и благоустройството? Мислят ли се някакви мерки и стратегии за подобряване на състоянието в тези квартали?
Няма аз какво да откривам топлата вода, тя е открита. Какво имам предвид – има модели, които са приложими, стига както политическа, така и чисто човешка воля да има, но сега с днешна дата партийно-политическата ситуация е по-благоприятна, че пречещият фактор да не се променят нещата в гетата е националистическите политически формации Атака, ВМРО, НФСБ и други такива. С днешна дата те са в небитието и в тоя ред на мисли може в лицето на либералните партии и партите на промяната да се дебатира по тоя въпрос с инфраструктурата и да подплатя думите си ще дам пример: когато има воля и човешка, и политическа в Самоков, в махалата, която се населява от 8500 човека на едно място вече имат юридически статут и адресните регистраци са отговарящи на имота, ето и решение, с което ги урегулираха, като земята е общинска и общинския съвет гласува в това землище да се даде земята под наем, като по тоя начин не узакони постройките, а ги направи наематели на земята, на която са построили и те плащат спрямо застроеното още от техните прадеди къщи, където са построили и така сега в махалата в Самоков са юридически със статут на имота и по този начин ЧЕЗ и ВиК признават за юридически документ за тези имоти и ги прикачи към ел мрежата законово.
Но там, където е горски фонд и публично държавна земята, където населява ромската общност от 100 години ще търсим срещи и подкрепа на национално ниво, за да може местата да се прехвърлят на общините и тогава да търсим реализиране, където е възможно по някакъв начин да го урегулираме тоя най-важен въпрос с инфраструктурата

