Facebook Twitter Instagram
    DonMicrofon
    • Музика
      • Събития в БГ
      • Български изпълнители
      • Чужди изпълнители
      • Народна музика
    • Концерти – програма
      • България
      • София
    • Мода и стил
    • Маркетинг и Пи Ар
    • Интервю
    • Ежедневие
    • Размисли
    • Офтопик
    DonMicrofon
    You are at:Home»Музика»За блуса, Мъди Уотърс и американската расова дискриминация

    За блуса, Мъди Уотърс и американската расова дискриминация

    0
    By on 08.03.2016 Музика, Чужди изпълнители

    Блусът е тъжната песен на надеждата и страданието на първите роби, заселили се в Америка в началото на седемнадесети век. По това време отношението спрямо негрите е било изключително лошо – те нямали почти никакви права, а единственото, което им е било разрешено, били музиката и танците. И така с песен на уста работата ставала по-лека.

    Точно заради това корените на блуса се откриват в примитивното, в пролетарското и във всекидневното. Поначало той е провинциално и изключително невзрачно американско субкултурно явление, а в средата на миналия век точно тази музика се превъплъщава в контракултурен език на младите.

    Точно както родната чалга и гръцкото ребетико, блусът е пролетарски, гето жанр. Но за разлика от чалга лирическите героини, чийто единствен проблем е, че още не са си намерили своя Чичко Паричко, героят в текстовете на блус песните се намира в едно изначално отчаяние, борещ се на равнище оцеляване.

    Блусът често е наричан „народен епос, пят от слепи омировци“. И това не е просто метафора, тъй като през 17 в. често се е случвало при злополука на нивата негрите да загубят зрението си. Така, негодни за работа, единственото, което им е оставало, е просто да пеят. Певците се научават виждат с вътрешните си, по-силно сетивни очи, откъдето идва изключителната чувствителност на тоновете им към страданието.

    Преходът към градски блус се случва през 20-те години на миналия век по време на т.нар. Голяма миграция на афро-американското население, заради която са последвали вълни на огромни икономически кризи. Един от най-знаменитите американски блус музиканти, който е смятан и за основоположник на чикагския блус, е великанът Маккинли Морганфилд. Псевдонимът му „Мъди Уотръс“ всъщност означава „кална вода“ – така го е наричала на шега баба му, когато е бил малък и това словосъчетание му е останало като псевдоним за цял живот.

    Мъди Уотърс (Muddy Waters) е от онази вълна музиканти от 50-те години, които се преместват в Чикаго по време на Голямото преселение. Те значително осъвременяват някогашния блус, като вкарват в него инструменти като бас и барабани, електрическа китара, а понякога и слайд и хармоника. А през 1948 г., когато Мъди Уотърс записва своя първи голям успех – „I Can’t Be Satisfied“, Чикаго се превръща в център на електрическия блус.

    Музиката на Мъди Уотърс оказва огромно влияние върху редица световноизвестни изпълнители като Ерик Клептън, Джими Пейдж, Джеф Бек и Джони Уинтър. Любопитно е, че и музикантите от рок групата „Ролинг Стоунс“ били изключително големи почитатели на Мъди Уотърс и неговите изпълнения, които повлияли на цялото им творчество. Основателят на групата Брайън Джоунс дори дава името й в чест на една от песните на блус музиканта – „Rollin’ Stone“.

    За това какъв е бил човекът Мъди Уотърс разказва, една интересна история, свързана с Ролинг Стоунс. Групата дълго време не е могла да се срещне лице в лице със своя идол, затова момчетата отишли в САЩ специално, за да поправят тази грешка. Когато пристигат, им казват, че Мъди Уотърс всяка сутрин рано отива в звукозаписното си студио, където прекарва почти целия ден и ако искат да го намерят, това е мястото. Миг Джагър и другите роулингстоуновци още на следващия ден посетили студиото, но помислили, че то е затворено, тъй като единственият човек, който се мотаел вътре, бил някакъв негър чистач, който метял пода. Рок легендите го подканили да ги пусне вътре и зачакали Мъди Уотърс, за да се срещнат най-после с него. Изминали обаче няколко часа, но никой друг не влязъл в студиото. Накрая не издържали да си губят повече времето в бездействие и извикали чистача, за да го попитат кога, аджеба, ще дойде великият Мъди Уотърс. А той ги шокирал с изречението: „Ама, момчета, аз съм Мъди Уотърс“.

    Именно в музиката на Мъди Уотърс негрите, живеещи в крайните квартали на южните щати, които били третирани като втора ръка хора, намират начин да преодолеят страданията и безнадеждността си и започват да изразяват себе си и да се саморазвиват към високата култура. Блусът всъщност не е просто музика, той е един своеобразен летопис на расовия проблем в Америка.




    Share. Facebook Twitter Pinterest LinkedIn Tumblr Email
    Previous ArticleЛъжите и лъжците
    Next Article Как да направите избор на качествена ПВЦ дограма

    Related Posts

    Очарованието на „Котките“ от популярния мюзикъл

    Китаристът на Saxon Paul Quinn с групата му идват в София през февруари

    Впечатления от седмото издание на „Изкуството е…“

    Leave A Reply Cancel Reply

    Най-четено

    Черният хумор – изказът на борбените хора с тъжни истории

    Най-четено

    Защо не трябва да разбираме смирението като примирение и покорство

    © donmicrofon.com 2020 Всички права запазени. Позоваването с линк е задължително
    Страници
    • Връзка с нас
    • Начало

    Type above and press Enter to search. Press Esc to cancel.

    Този сайт използва бисквитки. Като продължавате да използвате този сайт, Вие се съгласявате с използваните от нас бисквитки. Приеми Още
    Privacy & Cookies Policy

    Privacy Overview

    This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
    Necessary
    Always Enabled

    Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.

    Non-necessary

    Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.

    SAVE & ACCEPT