“Всички имаме само два живота, вторият започва тогава, когато осъзнаем, че имаме само един”.
Животът е кратък, знаем всички, защо да не го живеем така, както искаме. Какво ни пречи, Страх. От какво? От провал, от мнението на околните, заради обсесивно-компулсивното личностово разстройство може би, или просто хипохондризъм? Или друг психичен проблем, който не знаем, че имаме и не сме лекували. Няма невъзможни неща, стига да знаем добре какво искаме, как да го постигнем и да се осмелим да направим крачката. Страхът – само той може да ни спре, нищо друго. Във всеки един случай ние ще сме опитали да вървим към мечтите си. А лошо винаги и на всеки може да се случи, няма застраховани хора, точно затова не трябва да ни е страх. Страхът може да ни скове, но може дори да ни съсипе и да направи живота на нас и близките около нас ад. Защо да му се подчиняваме и да го допускаме? За да не ни се случи нещо лошо, много често зависи от нас самите, от нашите действия и реакция, концентрация и решения. А което не зависи от нас, защо си губим времето да го мислиме, да оставим това на случайността, съдбата, Бог, късмета или който както го нарича и вярва. Да гледаме нас си, нашата работа и действия. Ако правим лошо срещу близките ни, околните и обществото, или пък бездействаме и разчитаме на някой или нещо (съдба, Господ, късмет…), или пък не сме в добро здраве (в голяма степен зависи и това от нас, да си правим прегледи, да си обръщаме внимание на здравето, да си лекуваме проблемите), тогава как искаме да не ни се случва нищо лошо, късмета да е с нас и да имаме успех в живота. Няма как да стане така и трябва добре да си дадем сметка за това.
Типична черта на народопсихологията ни е да чакаме нещо да се случи, някой нещо да направи, някой да ни избави от проблемите, но не и самите ние да осъзнаем, че всичко зависи от нас самите и че трябва да действаме. А това действане не е да стоим и да се молим, да се кръстим и да чакаме. От духовна гледна точка няма нищо лошо във вярата, но това не е решението на проблемите ни. Няма да имаме по-добри закони, по-малко корупция, по-кадърни управници и по-добро здравеопазване с молитви и стоене у дома. Нито пък ще имаме просперитет в личен и професионален план. Не е това начинът.