То се състои в умението свободно (и разумно) да разполагаме с времето си. Защото хората, които го притежават, винаги се оказват едно стъпало по-близо до успеха от онези, които са лишени от безценната способност. Неслучайно изкуството да планират интелигентно своя ден е присъщо на повечето велики личности.
Уинстън Чърчил
Дългият живот на английския министър-председател е всичко друго, но не и скучен или безсмислен. Сър Уинстън спи малко и много… не, не работи, а се наслаждава на живота. Тоест си създава максимално комфортни условия за продуктивен труд.
Чърчил е истинска „сова“: събужда се в 11 часа и дълго се излежава в постелята. Само в извънредни случаи – например по време на войната, министър-председателят се заставя да отвори очи в 8 сутринта и за три-четири часа успява да се запознае с всички текущи дела.
Сър Уинстън закусва обилно и с удоволствие. Страшно обича класическия английски омлет с бекон, поднасян му често с бутилка френско шампанско и хубава пура. Между другото, според Чърчил човек трябва да закусва единствено „в леглото и в пълна самота“.
В мирно време посвещава първата половина на деня си на разходки на чист въздух, хранене на рибките в аквариума, общуване със семейството, любимите котки и коне. Смята, че отдихът не е бездействие, а събиране на разнообразни впечатления. Пак по това време си назначава и деловите срещи.
Около 15 часа сър Уинстън сяда да обядва и дълго не става от масата. После ляга да подремне за час-два, като по този начин компенсира недостигащите му нощни часове сън. След събуждането си взема вана, преоблича се в чисти дрехи и сяда да работи. Прави това, без да бърза, докато стане време за вечеря – към 20 часа. Преди да си легне отново, успява да свърши много неща: чете, пише мемоарите си, говори по телефона с великите на света. Заспива късно – около два-три часа през нощта.
Един от основните житейски принципи на Чърчил звучи така: „Не тичай, ако можеш да стоиш; не стой, ако можеш да седиш, не седи, ако можеш да лежиш, а ако лежиш, по-добре спи!“ При цялото си пренебрежение към здравословния начин на живот този епикуреец и флегматик щастливо и хармонично доживява до 91 години, печели няколко войни, написва безброй речи, статии и мемоари и дори получава за тях Нобелова награда.
Коко Шанел
От всички дни на седмицата великата Мадмоазел най-много мрази неделята. Защото е отредена за отдих и я откъсва от любимата работа: „Нищо не ме уморява така, както почивката.“ Смята, че най-важното за една жена са безупречните маниери, хладният разум и строгото разписание на деня. Самата тя съответства на сто процента на идеала си.
Габриел Шанел става много рано – преди 7 сутринта. През целия си живот обаче се старае да спи по седем-осем часа, при това на отворен прозорец, независимо от времето на годината. Своето дълголетие, включително и творческо, типичната „чучулига“ обяснява именно с този навик: „След безсънна нощ не мога да създам нищо смислено.“
Всяка нейна сутрин започва с вана, последвана от дълги процедури за разкрасяване. В 8 или 9 часа задължително се гримира – сама или с помощта на визажист. Всъщност май никой не я е виждал без пудра или червило. Сигурно защото смята жените, пренебрегващи възможностите на макиажа, за самоуверени глупачки. Завършва тоалета си с няколко капки парфюм в сгъвките на лактите и коленете.
След оскъдната закуска настъпва време за активна работа, още повече, че според Коко Шанел най-продуктивна е първата половина на деня. В ателието си тя е истински вулкан, който може да изригне във всеки един момент, и е крайно нежелателно да бъде безпокоена. Мадмоазел може да се труди дълги часове, понякога без изобщо да се сети да обядва.
Между впрочем нейното меню, дори когато ходи със своите приятели бохеми в модни ресторанти, е повече от аскетично – състои се главно от риба, зеленчуци, плодове и… чиста вода. Смята, че алкохолът и преяждането разрушават тялото, а изисканите обеди и вечери имат право на съществуване само като повод за социални или делови контакти. Вечерта си обикновено посвещава на светски развлечения: приеми, балове, посещения на оперни и балетни постановки. Общуването с хората никога не я уморява – новите познанства са и нужни като въздуха, защото колкото по-остарява, толкова по-силно се бои от самотата. Но никога не се прибира след полунощ, понеже се нуждае от пълноценен сън: „След 12 часа през нощта не ме интересува нищо.“ Преди да заспи, винаги чете – Шанел не се отказва от това удоволствие, дори когато е напълно изтощена.
Макар да запълва с творчески занимания всеки свой ден, и то от сутринта до вечерта, Мадмоазел не забравя простите радости на живота – стига да са „по разписание“: „Имам време само за работа и за любов, казва тя. Не ми остава и минута за нещо друго.“ Самодисциплината и силният характер позволяват на Коко Шанел да изживее 87 пълни с любов и работа години.