Фестивалът „Изкуството е…“ се проведе за седми пореден път в град Монтана. По традиция той отново беше благотворителен и ангажиран със сериозен социален проблем. Тазгодишното издание на фестивала се състоя на 7 септември на площад „Жеравица“ пред около 6 хил. души и хедлайнер беше Рони Ромеро. Това беше първото гостуване на новия вокалист на Рейнбоу у нас и се надяваме скоро да ни посети отново.
Ето малко пресни впечатления от един фестивал за изкуството, мечтите, надеждите и вярата, че всичко е възможно, стига да го искаш силно и да направиш всичко възможно за постигането му.
Различното в това седмо издание на фестивала “Изкуството е” беше, че групите не бяха само от Монтана. Освен това продължителността на изпълненията на сцената отговаряше напълно за фестивал. Сцената изглеждаше като за голям фестивал с видеоекрани и осветлението беше на много професионално ниво.
Фестът започна с китарното дуо Милен Димитров и Крис, след това дойде ред на младите и талантливи (и симпатични) момчета от група High Voltage от Враца, които представиха няколко авторски песни плюс ни разпяха с кавъри на любими рок и метъл парчета. И тук е редно да направя една съществена вметка – да пожелая успех на бандата, да продължават да се развиват, да бачкат здраво и да вярват в мечтите си. Като започна леко да се свечерява и да захлажда, дойде ред и на местната група Дедал. Групата ни накара да попеем и да се забавляваме с кавъри на известни песни. След тях дойде ред на симфоник метъл групата A.X.E. Project. Определено си заслужават внимание и посещение на техен концерт отново. Впечатлиха ни с много стойностна авторска музика, интересни композиции и страхотно пеене от чаровната Цвети Кирилова. Зад барабаните класа показа барабанистът на Еридан Стоян Петров. И така, дойде време и за група Еридан да излязат на сцената с новия вокалист Александър Атанасов за кратък сет с авторски песни и да ни подготвят за кулминацията на вечерта. Групата определено си пасва много добре с него и ще е интересно какви нови парчета ще сътворят заедно, като сега изпълниха само една нова – „Вълшебен свят“. След неусетна пауза дойде време Еридан отново да се качат на сцената в Монтана, но този път с Рони Ромеро зад микрофона. Сетът включваше основно песни на Рони Джеймс Дио, както и изпълнения на Immigrant Song, Fool For Your Lovin, Cryin’ In The Rain и In The Still Of The Night. Рони Ромеро и Еридан определено ни отвяха главите, Еридан надминаха очакванията ми за пореден път, музиката на Дио им пасва най-много като стил със сигурност, но и бяха положили много труд и старание, за да изкефят и най-претенциозните фенове. Рони Ромеро го чакаме отново у нас и дано да дойде скоро, страхотен, земен и много старателен певец е и който е фен на тази музика, определено трябва да го чуе на живо.
Каквото и да кажа за организаторът на фестивала Нелиан Николова, все ще е малко. Тя за пореден път показа, че с желание и любов се постига и невъзможното. Перфектна организация на фестивала, въпреки че звукът този път под сцената не беше особено добър, поне вокалът се чуваше добре, но вярвам, че следващата година всичко ще бъде както трябва. Освен това, пояснявам отново, че фестивалът не се организира от общината или от някой известен промоутър, а от едно момиче, силно обичащо изкуството като цяло и рок музиката и вярващо,че няма невъзможни неща.
Всичко това се случва в сърцето на един район с много сериозни проблеми, свързани с безработица и бедност – град Монтана. Фестивалът „Изкуството е…“ беше и най-голямото и значимо музикално събитие за Северозападна България изобщо. Монтана предлага на своите посетители хубав център, много приятен чист влажен въздух, приятни моменти под сянката на дърветата. Природата в града и региона е много красива и си заслужава да се посети. А какъв по-хубав повод за това от рок фест.
Ето и малко повече за самата кауза на феста. Фестивалът „Изкуството е…“ е един от твърде малкото провеждани благотворителни фестивали у нас. Каузата и в това издание си заслужава да й се обърне внимание и да си помислим какво бихме могли да направим ние, за да намалим агресивното поведение на подрастващите. Освен това събитието има за цел да се обръща повече внимание на проблема и да се говори за това не само в деня на фестивала, малко преди него и след него.
Музиката носи много силни емоции, много енергия и ни помага в трудни моменти. Рок и метъл музиката се характеризира именно най-силно с това, както и с усещането за свобода на духа и личността. Музиката и изкуството като цяло често ни служат да си изкараме негативната енергия, насъбрана вътре в нас. Всички въплъщения на изкуството ни помагат да изразим себе си, да се успокоим, да си изкараме нервите или просто да се отпуснем и да се забавляваме. Практикуването на някакъв вид изкуство като хоби помага много повече срещу проявата на агресивно поведение, отколкото предполагаме. Освен това помага много ако сме станали жертва на агресивно поведение.
Агресията сред подрастващите не е проблем от вчера и днес. Агресивно поведение винаги е имало, но е важно в какво се изразява и в каква степен е проблемът. Когато твърде много зачестят случаите на агресия в училище, нещата придобиват друго измерение и следва да се вземат сериозни мерки. Именно затова се акцентира на агресията сред подрастващите като основна тема на фестивала „Изкуството е…“.
Ако самите ние, обществото и в частност младите хора, не направим нещо по даден проблем, то няма как да искаме да се подобряват нещата от само себе си. Затова си заслужава да поздравя за усилията и желанието организаторът на благотворителния фестивал
