Много голям проблем все още е, че близките и родителите на зависимия не знаят какво да правят и как да му помогнат. За повечето хора говоренето за зависимости е тема табу. Те се притесняват, че обществото ще ги порицае, съди, и ще гледа много лошо на тях. За повечето родители това означава, че са се провалили като такива, че не са възпитали добре детето си, че не са му обръщали достатъчно внимание или пък че са го глезили твърде много. Те обикновено търсят вината в себе си, както и обвиняват средата на детето им. Родителите и близките на зависимия трябва да знаят, че никой не е перфектен, на всеки може да се случи да има даден проблем и затова трябва да се говори открито и да се търси помощ и подкрепа. Ако не се споделя, няма и как да се помогне в борбата срещу проблема.
Тук е важно да знаят, че има шанс детето им да спре да употребява и да има нормален живот. Също така, че има кой да ги подкрепи да се справят с проблема.
Когато човек е станал зависим, е много трудно да спре сам и да се излекува. Тук трябва да имаме предвид към какво е зависим, дали към алкохола или към наркотиците. Ако зависимостта е към алкохола, със силна воля и осъзнаване човекът има шанс да се справи и сам. Зависимост към наркотиците и хазарта е съвсем друго, там медицинската помощ е задължителна.
Тук идва моментът да стане въпрос за специализираните места за лечение на зависимости. Няма нищо страшно в това като имаш проблем да потърсиш лечение и медицинска помощ. Никой не е перфектен, всеки има някакъв проблем, затова е важно да потърсим помощ и лечение, да не се отчайваме, да не мислим какво ще кажат другите, нито за пропиляно време и тн. Няма страшно и не сте сами, вярвайте, че има шанс да се справите. В клиниките и центровете за лечение на зависимости персоналът е добре подготвен да помага за справяне със зависимостите, както и да помага за психическото здраве на лекуващите се и да оказва подкрепа на близките им.